“Виното на Кралете и Кралят на виното“
Епоха, обхващаща повече от три века, тясно преплетена с историята на Франция. Катедралата Нотр Дам в Реймс е мястото, в което е извършвано коронясването на почти всички Крале. Разбира се виното неизменно е съпътствало пищните празненства.
Шампан е един от най-уникалните винени региони във Франция. Най-северният винен район е разположен на около 150 км източно от Париж. Това е единствената област в света, в която се произвежда истинското шампанско.
Производствената зона на AOC Champagne (контролирано наименование за произход), чийто периметър е определен от законодателството, прието през 1927 г., обхваща около 34 300 хектара и 319 села, наричани още Крю („crus“).
Близо 280 000 парцела, поддържани от над 16 000 производители, съставляват площта с лозя в Шампан! Повечето от тези парцели са много малки, със средна площ от не повече от 12 хектара.
Произведеното шампанско се различава не само между отделните Крю-та, от които идва гроздето, но и между отделните парцели. Всеки от тях е със собствено име и отдавна установена репутация. Всеки парцел се обработва в съответствие със собствения си специфичен профил, за да се създаде вино, което носи печата на своя произход. Заедно, парцелите произвеждат гама от вина с допълващи се или контрастиращи характеристики за купажиране.
Хълмовете, къщите и избите на Шампан, са включени в списъка на ЮНЕСКО като обект на световното наследство.
Тероарът на Шампан
Лозята на Шампан са подложени на двойно климатично влияние – океанско и континентално. Това явление е уникално и не се среща в нито един друг френски винарски регион.
Благодарение на влиянието на океана, лозята се възползват от умерени температури. Не е много студено през зимата, нито прекалено горещо през лятото. Средната годишна температура е 11°C.
Континенталното влияние, обаче, може да доведе до внезапно спадане на температурите през зимата – до под -10°C, което понякога води до пагубни студове. През лятото температурите могат да се повишат значително, понякога причинявайки силни бури.
Но тези климатични условия са и благоприятни за лозята по много начини. Регионът на Шампан получава много слънце през лятото, което е идеално за развитието на гроздовете. През годината има стабилно и умерено количество валежи – почти идеално водоснабдяване за лозята.
На практика климатът в района е идеален за производството на пенливо вино. Най-добрите реколти са изработени от грозде, което е постигнало фин баланс между нивата на киселинност и захарност. Слънчевата светлина и валежите са ключови за тези два параметъра.
В Шампан седиментните скали са 75% варовик, съставен от креда, мергел и чист варовик. Този тип подпочва е пореста. Тя абсорбира топлината през деня и осигурява добър дренаж за лозите във влажен климат, като подпомага баланса на зрялост и киселинност в гроздето.
Основни райони в Шампан
На територията на Champagne са класифицирани 4 основни региона, всеки един от който има своя характерен тероар, което обуславя и сорта/сортовете типични за този регион:
Montagne de Reims – заобикаляйки град Реймс като полумесец, той се простира от изток на запад, дълъг близо 30 км и широк от 6 до 10 км. Основните насаждения са от Пино Ноар.
Vallée de la Marne – най-източната зона на Шампан, близо до Еперне, съдържа основно Мюние на запад и Пино Ноар на изток.
Côte des Blancs – хълмистите склонове се простират на дължина от 10 до 15 км. Скално-тебеширеният тероар в този район е особено подходящ за прекрасно Шардоне.
Côte des Bar – лозята, заобиколени от множество малки зелени долини, образуват истинска мозайка. Основният сорт е Пино Ноар (83%), но също така се отглеждат и малко Шардоне и Мюние.
История
Вероятно засадени от римляните, най-ранните известни лозя за производство на вино в Шампан са засадени през III до V век. От V до IX век духовенството и религиозните ордени започват да пускат корени във винарската индустрия.
Френските благородници и монархията отдавна се наслаждават на вината от Шампан (първоначално тихи, след това пенливи) – още от кръщението на Хлодвиг в Реймс, когато той преминава от езичество към католицизъм – събития, които белязват раждането на Кралство Франция. Именно в резултат на тази асоциация, шампанското става известно като „виното на кралете“ и „кралят на вината“. Всички френски крале са били коронясвани в Реймс от 816 г. нататък. Говори се, че пенливото вино се е леело свободно на пиршествата за коронацията. То се превръща в отличителна черта на региона и става обичайно да се предлага шампанско на всички кралски посетители.
През XVIII век религиозни фигури, включително бенедиктинският монах Дом Пиер Периньон, който е бил майстор на избата в абатството Hautvillers, изобретяват няколко производствени метода, които се използват и днес. Първата винарска къща за шампанско в региона е създадена през 1729 г.
През XIX век се наблюдава технически напредък, включващ технологии за изплакване и пълнене на бутилки, запушване, дозиране. През 1845 г. използването на името Champagne като общ етикет за пенливи вина е забранено от Касационния съд във Франция. През 1887 г. е постановено, че терминът ще се отнася само за вина, произведени изключително в – и произхождащи от област Шампан.
Champagne получава наименованието си AOC през 1935 г. През 1941 г. е създадена търговската асоциация Comité Champagne, за да представлява интересите на всички производители и изби за шампанско. Комитетът е един от първите по рода си във Франция. След основаването му, по негов модел са създадени много други търговски асоциации.
Сортовете грозде в Шампан
Всеки от сортовете грозде в Шампан има свои характеристики, които се изразяват по различен начин в зависимост от тероара.
В Шампан са позволени 3 основни сорта за производството на емблематичното пенливо вино – Шардоне, Пино Ноар и Пино Мюние, всеки от тях внасяйки своя лична нотка в бленда. Вина с AOC Champagne могат да бъдат създадени както от комбинирани тези три сорта, така и всеки един от тях поотделно – Blanc de Blancs, Blanc de Noirs.
В края на XIX век лозята на Шампан все още са засадени с множество различни сортове грозде. По това време се ражда колективното желание за подобряване на качеството на вината от района. Това включва селекционна работа на ниво сорт грозде, за да се запазят само най-висококачествените растения.
Избрани са три основни сорта грозде. Те предлагат добър баланс между захарност, киселинност и структура, който да допълни ефервесценцията и да придаде наситеност и изтънченост на вкуса.
Пино Ноар
Най-широко отглежданото грозде в региона, Пино Ноар, представлява 38% от насажденията. То дава отличителни нотки на червени и тъмни горски плодове, богатство, комплексност и структура. Сортът също добавя плътност към блендовете. Това е доминиращият сорт в Montagne de Reims и Côte des Bar.
Пино Мюние
Силен и устойчив на атмосферни влияния сорт, Мюние съставлява 31% от насажденията. Този сорт е страхотен партньор за блендове, допринасящ с тъмни плодови аромати, флорални, билкови, земни и месни нотки, както и мекота на смесите. Пино Мюние вирее особено добре в по-глинестите почви в долината на Марн.
Шардоне
Заемайки 31% от насажденията, Шардоне е кралят на Côte des Blancs. Вината са елегантни, деликатни, с аромати на цитрусови и костилкови плодове, и флорални нотки. Шардонето определено внася богата минералност и свежест в шампанското. Шампанските вина, доминирани от Шардоне, обикновено са най-достойни за отлежаване.
Други
Допълнителни сортове, разрешени в AOC Champagne, са: Арбан, Пети Мелие, Пино Блан и Пино Гри. Заедно те съставляват 0,3 % от всички насаждения.
Видове шампанско
Повечето вина от Шампан са асемблаж и изкусно комбинират вина с различни сензорни характеристики. Най-често са смесица от трите основни сорта грозде, различни реколти и крю (селища). Но могат да бъдат произведени и като Blanc de Blancs („Бяло от бели“ – направено от 100% бяло грозде, предимно Шардоне) или Blanc de Noirs („Бяло от черни“ – направено от едното или и от двете заедно: Пино Ноар и Мюние).
По-голямата част от шампанското е бяло вино, но може да бъде винифицирано и като Розе. В допълнение вината се различават по нива на остатъчна захарност, вариращи от супер сухо до сладко, според добавеното дозиране. Дозирането е добавката на малко количество течна смес от захарен сироп и вино. Добавя се към шампанското след дегоржиране (отделяне на утайката от вторичната ферментация). Най-сухите вина са без добавен захарен сироп, но останалите получават различни количества за балансиране на вкуса. Според новото на този дозаж (dosage), вината от Шампан се разделят на следните категории (изписани стриктно на етикета на бутилката):
- Brut Nature (Zéro dosage) – 0-3g остатъчна захар за 1л, без добавяне на захарен сироп
- Extra-Brut – 0-6g остатъчна захар за 1л.
- Brut – до 12g остатъчна захар за 1л.
- Extra-dry – 12-17g остатъчна захар за 1л.
- Sec – 17-32g остатъчна захар за 1л.
- Demi-sec – 32-50g остатъчна захар за 1л.
- Doux – над 50g остатъчна захар за 1л.
Вината се различават и според ефервесценцията си – терминът, който винарите от Шампан използват за описване на отличителните качества на мехурчетата в техните вина.
Бисерите от Шампан не са само тероар и технология – основна роля играе страстта на хората, предавана от поколение на поколение.
Шампанското дължи много на това, което природата му е дала. Но благодарение на работата и страстта на всички хора, които се грижат за лозята и споделят опит и история, Шампанско днес е толкова изключително вино.
През вековете те са оформяли, обработвали, подхранвали и пазeли тази земя и тези лозя. Именно страстните жени и мъже Champenoises създадоха реален сектор, обединяващ разнообразие от професии, които представляват различен и допълващ се опит и чувствителност.